Списание National Geographic посвещава първия си брой за 2020 г. на болката. Все повече и повече популярни научни списания през последните 1-2 години имат за своя тема хроничните болкови синдроми. Всъщност, петна започнаха да се появяват по телевизията и радиото за мигрена. Асоциациите на пациенти със синдроми на хронична болка се увеличават, както и влиянието им върху медицинските указания на медицинските компании и върху комитетите за вземане на решения на застрахователните агенции и официалното правителство по отношение на здравната политика. Усещам ли или не, че през последните години „болката“, от невидимо самотно преживяване, насочва вниманието към нея и започва да изисква осъзнаване от обществото и държавата като състояние на голяма част от обществото? Макар и невидими, оказват влияние върху качеството на живот на пациентите. В края на краищата Световната здравна организация (СЗО), в списъците, които прави и показва причините за инвалидност поради заболяване, болковите синдроми са постоянно на първите десет места. Горе-долу същото важи и за списъците, парадирани от причините за загубени години живот (disability-adjusted life year – DALY).
Ние също така знаем от голямо общоевропейско проучване, публикувано през 2006 г., че 19% възрастни в ЕС страдат от някакъв умерен или тежък синдром на хронична болка, какъвто и да е (хронична болка в гърба, главоболие, автоимунни заболявания, злокачествени заболявания, посттравматична болка и т.н. .и т.н.). Всъщност половината от тези, които страдат, смятат, че болката им не се лекува ефективно. Ако изчислим сред тях, че 10-14% страдат от епизодична мигрена и 0,5 до 2% от хронична мигрена, е много вероятно много пациенти да страдат от две локализации на болка или хронична болка. И наистина скорошни (2019) епидемиологични прегледи показват, че има връзка между ишиас (болка „в средата“) и мигрена. Показателно в проучване на 1034 пациенти, които са страдали от болки в гърба през изминалата година, 40% също е страдал от мигрена. Освен това, в извадка от 5605 пациенти с мигрена, 76% от пациентите с епизодична мигрена също страдат от болки в гърба, докато 88% от тези с хронична мигрена също страдат от болки в гърба (!!). Безспорно е, че говорим за много болка!
Възникват два проблема. Първият е, че болката наистина се разпознава от обществото и държавата като невидим бич, който намалява качеството на живот на голям процент от населението на света и е отговорен за част от уврежданията и загубените години живот. Обществената информация трябва да продължи. Но трябва да продължи и информирането на самите страдащи. Да разберат проблема им, да го интегрират и да усетят, че има хора, страдащи от същия проблем. Трябва да продължи и информирането на всички лекари, независимо от тяхната специалност. Защо това е толкова важно, ще се върнем в следващия параграф. И разбира се осъзнаването на държавата, разпознаването на проблема и причисляването му към общите заболявания. В Дания дават пенсии на пациенти с тежка хронична мигрена... Във всичко по-горе, асоциациите, асоциациите на пациентите, които страдат от някаква форма на болка, също трябва да играят важна роля. Неслучайно такива асоциации съществуват в международен план и че техният глас и сила нарастват.
Вторият проблем е справянето с толкова много болка. Знаем, че голяма част от лечението на болката се извършва в контекста на първичното здравеопазване от общопрактикуващия лекар или от патолога или ортопеда или в условията на общо задължение в болница или клиника. Обикновено лечението е просто симптоматично (лечение се прилага, за да премине за този момент болката). Това води до непревантивно лечение на болката, злоупотреба с болкоуспокояващи и за съжаление много пъти пристрастяване към опиатни болкоуспокояващи. В САЩ има така наречената "опиатна епидемия" и милиони са пристрастени към този вид болкоуспокояващи. В спешното отделение в САЩ най-вероятно да се даде за болка е опиоидно лекарство, докато насоките са строго обратното. Сега е спешна необходимост от лечение на всякакъв вид болка от лекар специалист или екип от лекари и други специалности. Не е същата болка при болки в кръста, фибромиалгия, ракови метастази, мигрена, автоимунни заболявания, диабетна невропатия или хронична посттравматична болка. Всеки път ще изисква различно превантивно и симптоматично лечение от различна медицинска специалност. Може да се твърди, че това води до свръхспециализация на медицината и така се губи холистичният поглед върху проблема. Това не е така, защото по един или друг начин говорим за екипно усилие на различни специалитети, но и специалната болка изисква много специално лечение: когато ни боли зъб, отиваме на зъболекар и второ е интересен по-холистичен подход. Така че от опит изглежда, че дори съществуващите клиники за обща болка не могат да осигурят решение в много случаи. Вероятно трябва да има клиники за болки в гърба, клиники за главоболие, клиники за болки при рак и т.н. и т.н. Така че е разбираемо, че правилното управление на болката е също толкова важно, колкото и осъзнаването на нейната специфика.
И накрая, важно е, че вече са налични нови, ефективни лекарства без особени странични ефекти за лечение на болка. Научните изследвания, които истината е, че се подкрепят в много голяма степен от мултинационалните фармацевтични компании, ни осигуряват и ще ни предоставят в бъдеще тези лекарства след добре планирани проучвания, които се правят едновременно в различни части на света. Така, болка, тази невидима епидемия, която краде дни от живота, е попаднала право в полезрението на науката в смисъл, че науката трябва да служи на човечеството и не може да игнорира тази голяма част от него, която страда. Болезнени времена, но времената се променят...
