ЛУДОСТ
Деменцията се определя като спад в нивото на паметта (загуба на памет) плюс нарушение в една или повече от умствените функции на човека (като реч, преценка, пространствена ориентация) или промяна в поведението.
С други думи, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО да се каже, че някой има деменция, САМО да има нарушение на паметта, дори много пъти това да е първоначалният симптом. Деменцията засяга предимно хора над 65 години, които в момента съставляват 1/5 от населението, а до 2030 г. ще бъдат 1/4.
Около 80% от пациентите с деменция имат болестта на Алцхаймер, докато други форми на деменция са съдова деменция, фронтотемпорална деменция и деменция с телца на Lewy. Изчислено е, че приблизително 1/3 от хората на възраст над 85 години имат болестта на Алцхаймер, тоест най-малко 150 000 души в Гърция страдат от болестта. Това е 4-та водеща причина за смърт в Гърция след сърдечни заболявания, рак и инсулт.
Заболяването е многофакторно, т.е. рискът от появата му зависи от много фактори, като например, ако има заболявания на възраст 40-60 години, които засягат съдовете (като налягане, диабет, хиперхолестеролемия, затлъстяване, тютюнопушене), хранителните навици, степента на образование, както и умствените "упражнения", които човек прави, наследствеността. Диагностицирането на болестта в нейните ранни, но критични стадии може да бъде трудно и може да са необходими специални тестове за памет и умения. Симптомите на заболяването са: пациентът първоначално забравя имена, повтаря телефонни обаждания на роднини, за да каже едни и същи неща, от време на време изпитва трудности при намирането на правилните думи, намалена плавност, облича се по-малко спретнато, избягва домакинската работа, по-затворен е и може би по-раздразнителен. С напредването на болестта пациентът също забравя роднини, не може да си спомни нищо скорошно, трудно следва разговор, често не разбира, променил е деня и нощта, напада вербално роднини, носи грешни дрехи (напр. много дрехи, докато е лято), може да не борави с пари или шофира, иска да си тръгне, за да се прибере вкъщи, докато е у дома, нуждае се от помощ при обличане и хранене. В крайния стадий болният не говори, не разбира, в психомоторна възбуда, не може да се облича и храни сам, не се движи и е прикован на легло.
Освен болния, заболяването засяга в много голяма степен и семейната среда, която са основно тези, които се грижат за тези лица. Въздействието е психологическо - 40% от болногледачите страдат от депресия -, физическо и финансово. Трябва да се изразходват много усилия от страна на обгрижващия, за да може да поддържа ниво на ежедневно функциониране. Трябва също да се намерят нови начини за невербална комуникация между болногледач и пациент. Основни правила за комуникация са: да не се кара с пациента и да не се наказва, да се зачитат старите навици или принципи на пациента, да се фокусира върху способностите на пациента, да се иска мнението му (напр. какво иска да яде), да му се дава време за каквото и да прави.
Деменцията е скъпо заболяване и за държавата. След сърдечно-съдовите и онкологичните, фондовете харчат най-много пари за деменция. Вноската на осигурения за лекарства е 0% и той има право на обезщетение, ако има мнение от невролог.
Лекарствата за деменция са относително малко, но очевидно помагат за забавяне на заболяването и поддържане на ниво на функциониране. Предлагат се и под формата на стикер и сироп за по-лесно приложение.
