КАКВО Е СИНДРОМ НА НЕСПОКОЙНИ КРАКА?

Това е сетивно-моторно нарушение предимно на долните крайници. Това означава, че има нарушение, което включва аномалии както на усещането, така и на движението в краката. Основният симптом е необходимост от движение на краката, поради безпокойство или „мравучкане“, или „парене“, или „като електричество“, или изтръпване, или нервност, или дърпане, или общо странно усещане, особено вечер и нощни часове, когато пациентът е почива си или иска да спи. Наблюдава се частично или временно облекчение, ако пациентът стане и раздвижи краката. Поради факта, че тези симптоми се появяват в покой и покой, пациентът обикновено избягва продължително неподвижност на краката като театър, кино, дълги пътувания с кола или самолет. Но това, което не може да се избегне, е лягането за сън, при което симптомите стават интензивни и могат да станат много обезпокоителни за пациента.

КОИ ЛЕКАРИ СЕ ЗАНИМАВАТ С ТОЗИ СИНДРОМ?

Поради факта, че това е нарушение на движението и съня, невролозите, но също и психиатрите или пулмолозите се занимават с него в контекста на напр. на лаборатория за сън.

КОЛКО ЧЕСТО Е ТОЗИ СИНДРОМ И КАКВИ СА „РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ“ НЯКОЙ ДА ГО РАЗВИЕ?

Въпреки че в продължение на много векове това е било неизвестно заболяване, откакто съществува (описано от 1945 г.), епидемиологичните проучвания показват, че голям процент от общото население има този синдром. Две проучвания през 2005 г. в САЩ и в шест европейски страни от и неговите сътрудници показват, че приблизително 5,5% при мъжете и 9-11% при жените, т.е. 7,2 до 8,5% от общото население страда от
от това разстройство. Този процент е много висок. На практика това означава, че в Гърция приблизително 850 000 души имат неспокойни крака в различна степен. От тези проценти, но и от много изследвания, които го потвърждават, изглежда, че женският пол показва това разстройство по-често. Не е съвсем ясно защо това се случва, но вероятно има нещо общо със запасите от желязо в организма и бременността. Жените, поради периоди, диета и бременност, имат по-ниски нива на желязо в тялото и това увеличава възможността за синдрома. Проучване от 2004 г. показа, че жените, които не са бременни, имат подобни нива на мъжете, докато колкото повече бременности е имала една жена, толкова по-голям е рискът от синдрома.

Други предразполагащи фактори са възрастта (нараства стабилно по честота след 60-годишна възраст), бялата раса (рядко срещана при азиатците), анемия, бъбречна недостатъчност (и уремия) и може би ревматични заболявания, захарен диабет, невропатии, множествена склероза, сърдечна недостатъчност, хипо- или хипертиреоидизъм, гастректомия и дефицит на витамини. Също така лекарства като невролептици, метоклопрамид, антихистамини и антидепресанти могат да причинят синдрома.

КАКВИ ФОРМИ НА СИНДРОМ ИМА?

Рядка фамилна форма, която започва в сравнително ранна възраст и обикновено има роднини, които имат смущенията и най-честата форма с начало в по-напреднала възраст и е свързана главно с рисковите фактори, споменати по-горе.

КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИЛИЧАТ НА СИНДРОМ НА НЕСПОКОЙНИ КРАКА И ТРЯБВА ДА СЕ ИЗКЛЮЧАТ ОТ ЛЕКАРЯ?

Акатизия от невролептични лекарства, тревожни разстройства, парестетичен паразитизъм, артрит, артериална или венозна недостатъчност, кожни заболявания, парасомнии, нощна епилепсия, сегментен миоклонус, нарушение на ритмичните движения.

СИНДРОМЪТ НА НЕСПОКОЙНИ КРАКА ПРЕДНАЗНАЧАВА ЛИ КЪМ БОЛЕСТТА НА ПАРКИНСОН?

Тъй като (както е споменато по-долу) синдромът се лекува с лекарства, предписвани от невролози и при болестта на Паркинсон, връзката между тези две състояния е била обект на много изследвания. Патофизиологията на тези две състояния е различна, напр. във връзка със складовете за желязо. Също така, епидемиологичните проучвания, които са направени в кавказките и некавказките популации, при пациенти с болест на Паркинсон и при пациенти със Синдром на неспокойните крака, НЕ са успели да "убедят", че синдромът е свързан с по-голяма вероятност от болестта на Паркинсон.

КАКВИ СА ЛЕЧЕНИЯТА ЗА СИНДРОМ?

Пациентите с леки симптоми няма да се нуждаят от лекарства - те могат да избягват кофеина, никотина и алкохола и да видят подобрение. Също така, ако приемат някои лекарства като напр. антихистамини или антиеметици, те могат да попитат лекаря дали те са виновни. В случай, че са необходими специални лекарства, тези лекарства са много добре познати на невролозите, защото ги използват при различни други заболявания (главно при болестта на Паркинсон). Първият избор са допаминовите агонисти, които се предлагат както под формата на хапчета, така и под формата на удобни пластири за една нощ. Могат също да се прилагат леводопа, противогърчови или опиоидни аналгетици. Като цяло обаче дозите на лекарствата са много ниски и страничните ефекти са малко. Въпреки това, тъй като това е хронично заболяване и тъй като лечението, което първоначално има добри резултати, с течение на времето може да накара симптомите да се появят отново и
укрепването им, правилното нещо е да имате дългосрочен план (напр. започнете с ниски дози допаминови агонисти) от терапевта
лекар.