Болестта на Паркинсон е заболяване, което засяга основно подвижността. Движенията на пациента са бавни (до точката на пълна неподвижност, особено в напреднал стадий на заболяването или когато пациентът е в затворени пространства), мускулите са схванати (ригидност) и при пациенти с 90% се появява характерен тремор (тремор) в горните и долните крайници, но и по главата (долна челюст, език, устни), особено когато е в покой. Обикновено има безизразно, "замръзнало" лице, подобно на маска, и пищенето е намалено. Речта е монотонна, прозодията е загубена и силата на гласа е ниска. Почеркът на пациента се променя и той пише с малки букви. И ние казваме, че това е „основно“ двигателно разстройство, защото заболяването (като невродегенеративно заболяване) също показва така наречените немоторни симптоми като болка, нарушения на паметта, които дори достигат деменция в най-напредналите стадии или някои психотични елементи като както и обонятелни смущения вече в ранните етапи. Други симптоми са спазми, депресия, но също така много тревожност, нарушения на съня, както и някои нарушения на автономната нервна система, които могат да станат много постоянни и досадни (като ортостатична хипотония, влошена от лекарства с L-Dopa).
Въпреки това, пациентът ще прибегне до невролога главно поради двигателните симптоми на заболяването. Първият преглед на пациент със симптоми, от които той може да се оплаква или не и които трябва да бъдат разпитани или открити от невролога, отнема поне час. Диагнозата на заболяването е чисто клинична и в много случаи е необходимо редовно проследяване на пациента в продължение на няколко месеца, за да се провери отговорът му към лечението и за да може неврологът безопасно да впише диагнозата „Болест на Паркинсон“ в досие на пациента.
Вярвам, че диагностицирането на болестта, правилното дългосрочно планиране на стратегия за справяне с нея, както и усложненията от лекарствата и съпътстващата полифармация, но също и влошаващите се прояви с напредването на болестта, прави болестта на Паркинсон една от най-трудните и взискателни заболявания, с които клиничният невролог трябва да се справя в ежедневната си практика. Пациентът, чувствайки се в капан на собственото си тяло, очаква много от лекуващия лекар, както и близките. При такова заболяване възникват много малки, но и големи ежедневни проблеми, за които трябва да се дадат прости решения, което често става доста трудно.
Заболяването се характеризира и със стомашно-чревни симптоми като слюноотделяне (при повече от половината пациенти), дисфагия, гадене и запек. До 25% от пациентите страдат от гадене и повръщане, докато 45% от тях се оплакват от "подуване". Тези симптоми обикновено са доста досадни и притесняват пациента, който предприема мерки за самооблекчение, особено когато става въпрос за запек, който може да бъде източник на прекомерен стрес за пациента. Дисфункциите на стомашно-чревната система, в допълнение към субективния дискомфорт, който причиняват, също могат да играят роля в загубата на тегло, изпитвана от страдащите. Мета-анализ от 2012 г., направен от van der Marck et al., на 12 публикувани проучвания и общо 812 пациенти установи, че пациентите с болестта на Паркинсон имат по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ) в сравнение със здрави контроли. Ниско телесно тегло и следователно нисък ИТМ се наблюдава особено в по-напредналите стадии на заболяването. Така пациентите, които са в етап 2 на скалата на Hoehn & Yahr, имат ИТМ около 25, докато в етап 3 съответният индекс е под 22. Въпреки че не е ясно защо се причинява загубата на тегло, фактори като дискинезия, дисфагия , се подозира хипосмия или аносмия, обща анорексия и повишени енергийни нужди.
Един от симптомите на стомашно-чревната система е дисфагията, както вече беше споменато. Дисфагията засяга главно орофарингеалната фаза на преглъщане - само си помислете, че процент от пациентите имат тремор на езика, устните и долната челюст. Известно е, че дисфагията като цяло влияе върху качеството на живот на пациентите с болестта на Паркинсон и ясно повишава риска от аспирация и пневмония. Но първо, колко често срещана е дисфагията? Мета-анализ на Kalf et al открива дисфагия при една трета от пациентите с болестта. Пациентите са три пъти по-склонни да имат нарушения в преглъщането, отколкото здравите индивиди. Колкото по-напреднало е заболяването, толкова по-голяма е вероятността от дисфагия. Следователно, когато пациентът се появи с дисфагия от ранните стадии на заболяването, клиничният невролог трябва също така да обмисли възможни атипични паркинсонови синдроми. И това е така, защото при множествена системна атрофия (MSA) или прогресивна супрануклеарна парализа (PSP) дисфагията се появява съответно при 73% и 83%. Също така, дисфагията при болестта на Паркинсон обикновено е по-лека, отколкото при атипичните паркинсонови синдроми или други невродегенеративни заболявания.
По-рядко, дисфагията може да бъде свързана с дисфункция на хранопровода, като бавно преминаване на храната през хранопровода или дисфункция на долния езофагеален сфинктер. Не е известно дали дисфагията от езофагеална дисфункция е страничен продукт на заболяване или възраст и дали има същото разпространение при непаркинсонови пациенти на същата възраст. Съобщава се обаче до процент от 60-70% пациенти с паркинсонова болест според Pfeiffer в проучване от 2011 г.
Дисфагията при заболяването може да бъде субклинична и да се прояви напр. с бавно и внимателно дъвчене. Понякога може да не е очевидно поради минималното количество храна, консумирана от пациентите. Също така, те често могат да пият малко количество течност с храната си, за да подпомогнат преглъщането. От друга страна, пациентите в напреднала възраст, какъвто е случаят с болестта на Паркинсон, могат без да се оплакват да приемат затрудненията с дъвченето и преглъщането, като ги приписват на напредналата възраст. Клинично дисфагията може да се прояви чрез затруднено започване на преглъщане, с назален рефлукс на течности, но също и с честа и досадна кашлица веднага след преглъщане. Пациентите могат просто да съобщят на лекаря, че не могат да преглъщат лекарствата си, особено ако не са във фаза през деня.
Дисфагията, водеща до задушаване и аспирация, също може да доведе до аспирационна пневмония. В серия от 252 пациенти с болестта и инхалациите, 10% от тях са развили пневмония. Известно е, че пневмонията (не конкретно аспирационната пневмония) е водещата причина за смърт при пациенти с Паркинсон. По-общо обаче има неврологични заболявания и състояния, които са причини за задушаване, аспирация и пневмония. Такива са лезии на блуждаещия нерв (контралатерални или двустранни), миопатии и заболявания на нервно-мускулния синапс (миастения) или болест на моторния неврон.
В допълнение, лезии в медуларния тракт, засягащи ядрото на единичния сноп или латерални медуларни инфаркти при инсулти или тумори на ствола, или лезии от типа на сирингомиелия или сирингопромеция. Некоординираното преглъщане също се причинява от заболявания, които прекъсват кортикалната и изпъкналата връзка, като псевдопрометична парализа, или от големи хемисферни удари. Всички тези потенциални причини за увреждане трябва да бъдат взети под внимание, ако дисфагията се появи като нов симптом или съществуващата дисфагия бързо се влоши при пациенти с болестта на Паркинсон.
БИБЛИОГРАФИЯ
– Heetun ZS, Quigley EMM. Гастропареза и болест на Паркинсон: систематичен преглед. Паркинсонизъм и свързани с него разстройства 18 (2012): 433-440
– Kalf JG, Swart BJM, Bloem BR, Munneke M. Разпространение на орофарингеална дисфагия при Паркинсон? болест: мета-анализ. Паркинсонизъм и свързани с него разстройства 18 (2012): 311-315
– Pfeiffer RF. Стомашно-чревна дисфункция при болестта на Паркинсон. Паркинсонизъм и свързани с него разстройства 17(2011): 10-15
– Van der Marck, MA, Dicke HC, Uc EY, Kentin ZHA et al. Индекс на телесна маса при болестта на Паркинсон: мета-анализ. Паркинсонизъм и свързани с него разстройства 18 (2012): 263-267
– Silbergleit AK, LeWitt P, Junn F, Schultz LR et al. Сравнение на дисфагия преди и след дълбока мозъчна стимулация при болестта на Паркинсон. Двигателни разстройства 27, брой 14 (2012): 1763- 1768
– Asahi T, Inoue Y, Hayashi N, Araki K et al. Облекчаване на дисфагията след дълбока мозъчна стимулация: резултат от пациент с болест на Паркинсон. Двигателни разстройства 27, брой 2 (2012): 1763- 1768
– Mendenopoulos G, Bouras K. Болест на Паркинсон. University Studio Press, Thessaloniki 2008. – Adams and Victor?s. Неврология. 2-ри пасхалиди, 2003 г.
